ГРЕШНО МОДЕЛИРАНЕ НА СТАТИЧНИ ЕНЕРГИЙНИ МЕТЕРИ

Mar 13, 2019

Остави съобщение

Влизането в сила на Директивата за измервателните уреди (MID) 2004/22 / ЕО и съответните хармонизирани технически стандарти насърчава разследването на подходящи процедури за изпитване и калибриране, които могат да оценят съответствието на средствата за измерване за правен метрологичен контрол с нуждите на модерен живот. В този контекст ние съсредоточаваме вниманието си върху активните (статични) електромери ([1], приложение MI-003) и по-специално върху тяхната точност. Наличието на сравнително прост модел, способен да предскаже грешката при измерване на даден уред като функция от неговите входящи количества, е от съществено значение за дизайна на плана за калибриране и за идентифицирането на възможни критични аспекти на процеса на метрологично потвърждение. Наистина е важно да се знае, че приемането на различни планове за калибриране може да доведе до различни изводи за съответствието на един и същ инструмент с ограниченията за грешки, посочени в съответните стандарти. Въпреки че предлаганият модел разчита на основни физически съображения за типичната архитектура на измервателите на статична енергия, тук обхватът не е да се идентифицират различните източници на грешки и / или да се определи количествено, като се започне от априорен анализ на физическата структура на тези устройства ( както е описано например в [2] - [7]). Идентифицирането на всеки източник на грешка е трудна задача, особено като се има предвид, че различните не идеални ефекти могат да доведат до един и същ принос за грешка. Следователно ще следваме квазичерна кутия и емпиричен подход, водещ до опростен модел с няколко (три) параметъра, които ще бъдат количествено определени като се използва статистическият анализ на серия от измервания. Отчитат се грешки в печалбата (мултипликативност), фаза и отклонение (добавка). Грешките на усилването и фазата са свързани с несъответствието между усилването и фазата на каналите за напрежение и ток на енергомера, докато грешката на отклонение е свързана с отклонение в двата канала. Въпреки че са взети мерки в архитектурата на измервателния уред, за да се коригират тези грешки, самата корекция не може да бъде перфектна и неизбежно ще има остатъчна грешка. Всички параметри се приемат като независими от тока на натоварване. Вероятността за допълнителен принос за получаване на грешка, пропорционална на тока на натоварване (произхождащ от самонагряване), обаче се тества чрез подходящ статистически анализ. По-нататък ще се спрем на измервателните уреди (PM) вместо на електромерите, тъй като принципът на работа на тези инструменти е този на PM и преобразуването от мощност в енергия се получава чрез броене, което не е присъщо без грешки.

Изпрати запитване